Уморена любов - текст за песен
Ето и текстовете на песните ми, за които ми писахте...
УМОРЕНА ЛЮБОВ
Откъде накъде търсиш мене -
дане би да ме бъркаш с друг.
Нали казваше ти преди време,
Аз не мога да бъда съпруг...
Неуместно е аз да съм вторият,
да ме мъчиш с любовни лъжи.
И на практика, и на теория,
няма щастие, делено на три...
Засега лягай тихо до спомена,
как ме блъсна на твойта врата..
Уморена любов е заровена...
Ти не бързай, не бягай в съня.
Нали помниш как тръгнах надолу
по зелената мокра трева,
как си сложих усмивка отново
върху бялата мъртва душа...
Като звяр се препъвах във тъмното,
чуждо вино допивах на екс.
От горчивото и от стръмното
заприличах на уличен пес.
Затова ще ти светя на празника
като свещ прегоряла в нощта -
лоен дим, парафинена пластика
между всички красиви неща...
Любовта е въпрос и на време,
моят син буреносно расте.
Твоето щастие тръгва към мене,
няма кой на света да го спре…
Става дума за шарена драма.
И за волните дни на страстта.
За една любов и за една дама,
с която делих младостта.
© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Прекрасен стих!
Уморената любов го заслужава.
Казват, няма бивша любов!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ето тук е трагедията на живота! Няма как да я замразиш. В романтичните рицарски времена са опитвали чрез смъртта. Дон Кихот, чрез спомена и илюзията. А ние сега, просто я заменяме с друга, друг вид. Защото без нея не можем да живеем. След всеки следващ удар ставаме по-малки, без вина виновни. Може би вината ни е в това, че не познаваме добре истинските закони на природата, които неизбежно се сблъскват с нашият измислен свят и ни правят емигранти от него. Може би късметлиите я намират онази, вечната ...на самият край - очукана, изстрадана и смачкана като тях, но затова пък вярна ! Всичко пак към кръста сочи.
Горкият Челентано, човекът с толкова любови.. италианец, горещ до край, вярващ ...а какви разкази ни разказва сега с текстовете си.
Може би затова сега младежта предпочита циничната откровеност на хард-а.(вместо романтиката) От хард-любов по-лоша идилия няма, значи всичко само към по- добро може само да отиде. Добрата страна на дъното е, че можеш да се оттласнеш от него