УМОРЕНИ И ТЪЖНИ
Уморени и тъжни
вървят мойте братя
по тази прекрасна
свята земя.
Огъва се, стене
под техните стъпки
земята,
под уморените
техни крака...
Защо сте тъй тъжни,
вий, бедните рожби
на тази безсмъртна
и светла земя?
Болка и скръб
нима само носят
добрите ваши сърца?
Предаде ли някой
мечтите?
Кой скърши
вашите волни крила?
Кой кара ви днес
да пълзите?
Нали уж добихте
желаната вий свобода?
Тревожно и щедро
продължава
над мойта страна
умореното слънце
да свети
и да жали за тази земя,
родила толкоз
предатели
и толкова много
поети.
2юни2010г.
12 часа – сирените!
© Добромир Пенков Todos los derechos reservados