Уморено от думи, човечеството спи под огромните
изковани от шипове остри, бодливи лъжи
и сънува онази любов, цял живот неизбродната,
без която светът е пустиня и всичко тежи.
Уморено от мислите чужди, екран, шумотевица,
се препъва безсилно по равния, скучен асфалт
и не чува, не вижда, че не е мъдростта отживелица,
и не помни, че дядо му просто, но с дух е живял.
Как да вярва, къде да потърси онази жадувана
чиста капка планинска роса и минута покой,
щом от всички страни му крещят, че без много умуване,
а с богатството единствено може да бъде герой!? ...