29 mar 2016, 7:59  

Уморено въображение 

  Poesía
986 1 12

УМОРЕНО ВЪОБРАЖЕНИЕ

 

Въображението кротко седна до мен,

виновно погледна и сведе глава.

Бе проумяло, без сили за идния ден,

че не може да промени то света.

 

"Уморено съм" - каза тихо с нотка тъга -

"да ти разказвам приказни чудеса".

Попритихна и сгушено дълбоко заспа,

а аз безпомощно се вгледах в нощта.

 

Напразно опитвах някак да го събудя,

а то .... мразовитата зима проспа.

Все още сладко спи и навярно сънува

във калейдоскопа на светла дъга.

 

Знам, ще отминат и тези мигове трудни,

с надежда го чакам да се събуди,

за да разкаже своите сънища чудни.

Какви ли чувства странни ще пробуди?

 

Веси_Еси (Еси)

© Еси Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??