Уморих се да бъда мъжествен!
Да обгръщам с учтиво внимание!
Уморих се от милите жестове,
от изпълнени с нежност послания...
Уморих се да бъда харесван,
ала - никога - не и обичан!
Уморих се и да ме заместват
със битовизма на кича...
И каква ли е тази умора,
дето толкова пък ми хареса?
Вече няма с кого и да споря!
И не питам жените къде са!
Уморено сега си почивам
и това ми се струва приятно...
Но в един миг внезапно откривам,
че и връщане няма обратно...
Днес, замислен, в албуми подреждам
Спомените си – поизбелели!
Уморена лежи в тях надеждата...
Уморено и дните са спрели..
Уморено пропуснал съм нещо
и това е – по всичко личи -
че очаквал съм просто да срещна
уморени от обич очи...
8 юни 2010
© Георги Ванчев Todos los derechos reservados