Унес
Тихо е. Навън е тихо.
Аз обичам тишината.
Тя вали, вали неспирно,
но не пада на земята.
Тихо е. Отново тихо.
Чувам. Чувам тишината.
В сладък унес аз я слушам -
тя е толкова богата.
Тихо е. Навън е тихо.
Не събуждай тишината.
Аз обичам да мечтая...
И заспивам на тревата...
29 април 1986 г.
гр. Търговище
© Надежда Маринова Todos los derechos reservados