27 dic 2007, 20:56

Унижен 

  Poesía » De amor
917 0 7

Хе-хе... какъв обрат на съдбата, а?

Пак стоим един срещу друг, но така променена съм аз.

Ти пак се опитваш болка да ми причиниш, но май не успяваш?

Е, да, няма смисъл и да се надяваш.

За мене вече ти си нищо, безразличен си ми, разбери!

Пред теб стоя аз силна, без сърце и без душа,

дори камъкът би ми завидил за тези студенина!

Животът ми показа и лошата страна,

а аз приех я без да се оплаквам.

Силна бях... търпях, но не се прeдавах...

Живях единствено за този ден,

в който ще си срещу мен

и за първи път в живота си унижен, и то от МЕН!

 

© Плами Стойкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Отмъщение ?!
  • Благодаря на всички!Радвам се, че ви харесва Но все пак съм само на 13 и това е свързано със случката на една моя позната, нищо повече!
    Пак Благодаря!
    Весели празници
  • Много е хубаво.Браво
  • Така е не ти пука, видно е! Иначе защо ли ще пишеш тези неща! Похвално за...емоцията.
  • Колко си се променила , за 13 годишна ?
  • Само така...Поздрав!!!
  • Добро е! Може би наистина понякога ни радва чуждото унижение.
Propuestas
: ??:??