Всяка сутрин
имам сеща с Вятъра
да му измитам следите;
и с Къпините –
да почиствам бодлите им
от нападалите листа;
и със Слънцето –
да му стъкна огнището,
за да стопля парченцата лед по лицето му;
след което в отплата
те ми показват накъде да вървя.

Поемам пътя към Планината –
нагоре към върховете ѝ,
скрити в мъглите;
към Боровете и Смърчовете,
скрити в снега;
към Орловите гнезда.

Не ме е страх
от търкалящи се Морени!

А там горе си Ти!