9 may 2011, 9:58

Упрек 

  Poesía » De amor
1058 0 10


 

УПРЕК

 

Не ме упреквай, че не разговарям,
че съм самотник,
че обичам да съм сам.
Не съм студен,
от огън вътрешен и аз изгарям.
И тръпна винаги от вътрешен
„там-там”…

 

Не съм безизразен и равнодушен.
Обичам този свят несъвършен!
И теб!
Но често в своя малък свят заслушан,
понякога забравям
мене си и теб.

 

Не си мисли и туй, че се надувам,
че нямам с тебе аз какво да споделя...
Или от леност някаква
кротувам!
Или пък номер някакъв с това кроя…

 

Не си мисли, че аз съм безсърдечен.
Пред тебе драматично и нарочно
че мълча.
На нашата любов
аз съм обречен!
Не искам празни приказчици да гълча!

 

Не си мисли нарочно че го правя,
че задни мисли крия в любовта.
Теб в неродените си оди славя!
Аз в чест на  нашата любов  мълча!

 

Не виждаш ли как грее любовта ми?!
Щом те погледна -
иде ми да закрещя!
Възторзите избухват във гръдта ми.
И за това така възторжено
мълча!

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С това стихотворение събръх кураж,да се представя пред тази голяма аудитория.Факта, че е добре прието ме ме направи по-смел и аз от сърце на всички , казвам: "Благодаря!"
  • "На нашата любов
    аз съм обречен!"
    Пронизващо признание и "възторжено мълчание", което казва всичко...
    Харесах, много!
    Отивам да прочета и другите ти откровения, поете.
  • Благодаря и за това прозрение,което получих...
  • Добре дошъл,Христо!Понякога мълчанието казва повече.Поздрав!
  • Хареса ми...дано само разбере правилно ,,упрека,,...поздравления!



  • хубаво мълчание!
    не винаги обаче е такова...
  • Мълчанието казва всичко
  • Браво!
  • Звучи ми много истинско,хареса ми.
  • хубаво! добре дошъл!
Propuestas
: ??:??