Прашинки сме малки, дори не микрон,
от Космоса... Свят от безкрая.
Където се раждат, умират звезди,
изригват стихии в омая.
В небесната книга написана там
е всеки със място избрано.
Къде и каква е съдбата, не знам.
Спирала от вихри безкрайно.
След всяко начало идва и край.
Пътят за всички... написан е.
А извън галактичния, Млечния рай,
милиони са също орисани.
Микрони и те са в света тъй голям
и всеки си носи съдбата.
Квазарите, черните дупки и ад
поглъщат със радост звездата.
Мигът е тъй кратък. За нас отреден
подарък за всеки от Бога.
Животът съдба е. А с днешният ден,
прашинково вземем урока.
© Таня Мезева Todos los derechos reservados