Обява:
Успивам безсъние.
Рисувам в сиво дъга.
Греша с целомъдрие.
Свиря на тишина.
/Умея дори да валя.../
Тогава:
Събуди се
от твоята цветна илюзия,
че си моя любовна прелюдия -
едно Начало, в което ти слагаш край...
ах, позабрави се лекичко май. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse