Уроци по сценично майсторство-Тайнство
..............................................................................
Купувам си билет и се завръщам,
макар и като зрител, в общата ни къща,
а тя, притихнала, очаква според правилата
да изживеем тайнството, участвайки в играта.
("Да бъда или не?"
"Доят ли ме, или ме стрижат?"
"Личат ли всичките ми страхове?"
"Обичат ли ме, или само аз обичам?"
"Кое ме кара пред проблемите да коленича?"
"Кому принадлежат представите за щастие?"
"Забравяш ли да проявяваш съпричастие?")
Не знам защо, но винаги му отговарям:
"Понякога съм тук, понякога - не съм.
В дома си като костенурка се затварям.
Дори да ме потърсят - не отварям.
Доят ме колебанията, ала аз ги стрижа.
Предъвквам думите, които предстоят.
Износвам времето си като бяла риза.
За жалост, някои петна не се перат."
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados
истинска си..