26 jul 2011, 19:12

Урок по хазарт 

  Poesía » Otra
963 0 3

 

„Ела със мен. Ще бъдеш мой късмет.” –

с пречупена усмивка той ми каза.

Погледнах го с доброто си сърце

и някак не можах да му откажа.

 

Слаб, блед и гладен, с огнени очи

в лицето ми се взря нетърпеливо.

Получил вчера някакви пари,

да надхитри рулетката отивал…

 

Приседнах му от лявата страна,

а крупието каза да внимавам.

Заложихме на черните числа.

И нищо… Трябваше да удвоява.

 

Какво да сторя аз, една жена…

Не бях дори и ангелът-спасител!

Въздъхнах, след поредната игра

непипнати потънаха парите.

 

Не чуваше сподавения смях

на неколцината добре познати.

Последните залози пропиля

и разкопча часовника си златен…

 

Излязохме навън след полунощ,

казиното затваряше за него.

Той не проклинаше късмета лош,

усетих само как трепери леко –

 

… във тъмното говорехме с ръце.

От упор ме застреля откровено –

страстта му дива можела да спре

от обич на такава като мене…

 

 

                © Елена Желева. 24.07.2011 г.

© Елена Желева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Peach (Любов ), благодаря! Злото не е друго, освен добро, измъчено от глад и жажда...
  • Katriona (Кети Рашева), поясних на друго място, където публикувах стихотворението, че това е само малка част от моята чувствителност в дрехите на лирическата героиня...
  • Божееееее, колко познато ми звучи! Ужас!
Propuestas
: ??:??