Слънце огря над гората зелена,

съчка пропука, ветрецът повея.

На полянка, облечена в цветна премяна,

хор от щурци песен утринна пее.

Между тревички и корени скрити

щурат се бръмбарчета, калинки и мравки.

На камъчета полегнали, доволни и сити,

децата им гушат се в свойте възглавки.

Сред цялото сутрешно суетене

охлювче малко в тревата пълзи.

Гледат го всички със подозрение:

Къде ли е тръгнало в ранни зори?!

То сякаш не чува на пчелите жуженето,

ни птичите песни огласили гората.

За него отдавна сякаш спряло е времето,

мисли такива му бушуват в главата:

„Ще успея, ще стигна, трябва да мога!

Мама чака ме, нужна й е тази вода.

На леля Сова заръката беше строга:

само така ще преживее деня.”

Личицето угрижено привлече внимание.

Всички малки създания постепенно се спряха.

Забравили сякаш своите занимания

нуждата на охлювчето в миг осъзнаха.

„Бързо, всички се стройте в редица!” -

даде заповед пеперуда красива.

Буболечките пъргаво се подредиха,

до поточето стигна веригата жива.

И докато грижовната рожба на мама

се чудеше как във времето ще успее,

пред него застанаха паяци двама,

здрава мрежа оплетоха и го поставиха в нея.

После ято мушици хвана мрежата здраво,

сложиха до охлювчето жълъдчета с вода.

„Дружина, летете само направо,

да помогнем на нашето другарче в беда!”

Бързо доставиха водата тъй нужна

на своята мила съседка добра.

С общи усилия успяха задружно

да й помогнат срещу болестта.

Малкото охлювче бе много щастливо,

ценен урок за живота разбра – 

с приятели верни утрото сиво

в миг се превръща във цветна дъга.

Ето, и днес щом е някой във нужда

трябва край себе си да се огледа.

Чакат го и него приятели верни,

с които ще постигне безценна победа!