Урок по... пълзене

26 jul 2015, 12:00

Poesía » Otra

512 0 1

Моята юначна дъщеря

гордо вирна своята главица,

после неуверено се спря

и ръце размаха като птица.

Вдигна дупе, а след туй краче,

вече чинеше се, че успява,

сякаш само мама да рече,

ще преплува океан от плява.

И гръбчето котешки изви,

и към мене поглед тя извърна.

Ала се балансът изкриви

като бръмбар тя се преобърна.

A от своя мъничък провал

силно се отчая, горко ревна.

Тъй човекът щом е неуспял,

все утеха му е най-потребна.

Тя сега се учи да пълзи

и разбирам колко ù е трудно.

С работа, усилия, сълзи

става във живота всяко чудо.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.