УРОК ПО СВЕТЛИНА
Това, което да разкажа мога,
едва ли струва пукнато петаче –
как трудно с лятото се взима сбогом
и как невенът през октомври плаче.
Не мога да запарвам чай от риган,
дома си с китеници не застилам.
Осъмвала съм често върху книга.
Безсмисленият гняв ме обезсилва.
Пред мравката, на гръб света понесла,
докрай готова съм да коленича –
превърнала усилието в песен, ...