Едно глухарче, слънчево и жълто,
усмихна се на цялата Вселена.
Във ранно, свежо майско утро,
ръце протегнах, да го взема.
То тъжно ме погледна и помръкна.
В небето се загледа. Реши да отлети.
Между пръстите ми се промъкна,
с вятъра пое, към своите мечти.
Усмихнах се, на танцът му лудешки.
В небето рее се и търси свобода.
Съблякло бързо жълтите си дрешки,
научи ме да дам криле на любовта.