Газиш в огнена жарава
не продължавай, спри.
Недей се самонаранява
ядосаш ли я, ще те гори.
Не се докосвай до леда
прохладата ще те скове.
Не създавай там студа
с груби думи, жестове.
В порой от сълзи не гази
заливат, давят и горчи…
Тъга и болка на талази
ще плуват в нейните очи.
Не се страхувай, не тъжи,
не е лоша, ще я опознаеш.
Ще има моменти да тежи,
но кратки, ако пожелаеш.
Обичаш ли, ще те обича тя,
мил бъди… ще бъде мила.
Жест и дума, дай и топлота,
с любовта си ще те е дарила.
Не е жарава или пък порой
нито ледена царица, затова
не е нужно да бъдеш герой,
за да спечелиш една Жена.
© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados
Поздрав за стиха!