9 nov 2010, 12:57

Урок за възрастни 

  Poesía » Otra
1144 0 33

 Урок за възрастни

 

Спънах се в тревогата и тя заплака.
Извиних ù се, но... трябваше да я превържа някак.

Нямах нищо подходящо под ръка, а виждах колко я боли -
нищо, че се силеше да се усмихне - бе готова да прости.

Беше тръгнала на среща, ала аз я спрях и нараних,
и не исках, бог ми е свидетел, да си тръгне като поглед тих.

Дребна бе - едно подтиснато стенание, ала ме заведе на кафе -
и поиска да ме запознае с братчето си - търпеливото желание.

И така научих, че животът е изкуство, че се сбъдват
мъдрите страни в ранобудното ми шесто чувство.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??