Урок за възрастни
Спънах се в тревогата и тя заплака.
Извиних ù се, но... трябваше да я превържа някак.
Нямах нищо подходящо под ръка, а виждах колко я боли -
нищо, че се силеше да се усмихне - бе готова да прости.
Беше тръгнала на среща, ала аз я спрях и нараних,
и не исках, бог ми е свидетел, да си тръгне като поглед тих.
Дребна бе - едно подтиснато стенание, ала ме заведе на кафе -
и поиска да ме запознае с братчето си - търпеливото желание.
И така научих, че животът е изкуство, че се сбъдват
мъдрите страни в ранобудното ми шесто чувство.
© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados