Прилича на очакване на пролети,
с проливни дъждове и гръмотевици
и виждам росен цвят по още голите
дръвчета, несъбудени от времето.
Прилича на усещане за мълния,
просветнала, да върне в мен посоката,
на тишина, с доверие изпълнена,
но заредена с трусове в дълбокото.
Прилича на внезапно напрежение
(с бодежи на иглички тънки в пръстите),
на зреещото огнено прозрение,
сърцето разтуптяващо до пръсване... ...