Усетих те до мен.
Бях се навела да търся нещо...
Видях краката ти да докосват земята.
По тях те познах.
Ръцете погалиха нежно косите ми.
Пак тази любов. Вечната.
Прегърнах те плахо, да не те загубя отново.
И шепнех въпроси...
Напомни ми лятото -
черничеви клони сплели венец над главите ни.
Заравям крака в горещия пясък, за да трепна.
Да, истина е...