9 sept 2006, 10:32

Усещане за нежност 

  Poesía
869 0 8
Нежността е в мен и в очите струи
- като извор планински извира.
Въплътила в себе си струйни лъчи
път към теб неизбежно намира
Тя е взривна вълна
                    и безмълвен покой ,
животворна - в мене пулсира,
И е силна
       и мощна - като летен порой
-от душата ми нежност извира.
Предизвикваш я ти!
             Ала как?!
                       И защо? 
Все се питам в безсънните нощи...
Тя се ражда в мен ,като лист от дърво
и расте
        и расте
                  в мен все още...
Може би я роди 
                  твоя изворен смях,
в който аз се потапям с наслада
или пък
      може би 
                  споделения грях
на любовта ни толкова млада.
Вероятно в мене
                 искра впламени
на сърцето ти огъня буен.
Затова ,
              може би нежността в мен струи
и деня ми е лъч многоструен.
Може би?
        Може би?
             В мен въпросът кънти
и пулсира в усмихнати нощи...
Ах, не искам да знам
         щом в деня ми трепти
любовта ни ,
тъй млада все още...



© Магдалена Василева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "...щом в деня ми трепти
    любовта ни ,
    тъй млада все още..."
    Истина е! Много чувствени стихове!

  • Благодаря на всички..
  • Поздравления, Меганс!
    Стиха е прекрасен, звучи като химн на нежността!
  • Много, много е хубаво, Меги!!!
    Поздрави!!!
  • Взривна вълна и безмълвен покой...Наистина това е любовта. Само не съм съгласна с това - "...любовта ни тъй-млада, все още".Любовта има ли възраст?
  • Поздрав, Меганс!
    Страхотен стих!!!
  • Поздравления! Прекрасен стих!
  • "Тя се ражда в мен ,като лист от дърво
    и расте
    и расте
    в мен все още..."
    Чудесно е Маганс!
    Любовта расте и расте....
    Колко хубаво си го казала!
    "или пък
    може би
    споделения грях
    на любовта ни толкова млада."
    Поздравления!
    Браво!


Propuestas
: ??:??