Усещане за изгубена Вечност...
Сега: загледан в синята далечност,
самотен на крайбрежната скала,
усещане за проиграна Вечност
(неясно като утринна мъгла),
ме грабва и не мога да остана
на този бряг в безветрие пленен,
когато ме привлича разлюляната
безкрайност на Стихията под мен...
... А знам, че хоризонтът е привиден
и цялата реалност е- отвъд,
и няма вариант за нас „предвиден” ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse