И седиш, и мислиш, усещаш, че боли те,

обръщаш се и виждаш си следите.

Разбираш защо е болката в сърцето,

бляскави сълзи потичат по лицето.

В гърдите нещо те стяга,

въздухът не стига, мисълта ти бяга.

Осъзнаваш, че ти има нещо,

нещо парещо, дори зловещо.

И знаеш, няма как нещата да оправиш,

със дивата си същност трябва да се справиш.

Гордостта си да преглътнеш дали ще успееш?

Себе си и него, ти да преодолееш?

Дали ще се справиш с тази игра,

знаеш, всяка игра има правила.

Тук правилото е едно,

обичай без да питаш как и защо.