29 abr 2008, 18:55

Усет 

  Poesía » De amor
519 0 3

 

                            на Светльо

 

                Трептяща вейка,

                отчупена от ствола.

                Това ли съм - не знам.

                Но чувствам всеки

                полъх нежен като

                погалване с ръка.

                Ухание на бор

                изпълва ме с трепет.

                Вплетена в ствола,

                долавям ударите

                на сърце.

                Поела порива му нежен,

                поглеждам към върха.

                И виждам -

                клоните надвесени

                над мен -

                две милващи ръце.

                Обгръщам го отново,

                изпитала любов

                и давам част от мен на теб.

                Усетила те като ствол.

      

 

               

               

                                                            

© Валентина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??