Бях там,
където три реки се вливат,
водите се прегръщат
и тихичко шептят,
бреговете с ласка
талазите прибират,
а мислите в далечно
минало летят.
Погледът ми търси
древна Ускудама,
на Одриското царство
сърцето и духа,
крепостни стени
в царството на Терес
от траките митични
поне една следа.
Защо ли търся
пред мен сега е Одрин
запазил името
на тези племена
преминал през историята
сега спокоен
посреща ме с усмивка
и протегната ръка.
Историята помня.
Одринската крепост
какво загубихме
от не една война
спечелихме ли нещо
с тази дива ярост
болка и омраза
а съдба-една.
Декември,,2017
Варна,,Гавраил
© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados