Протягам двете си ръце
и ранно утро ме погали,
едно усмихнато лице
и слънце миглите ми пали.
На чайки чувам песента -
надпяват весело прибоя,
изгониха от мен съня,
доволни сякаш да го сторят.
Отвън разрошено врабче
подскача плахо по перваза,
потропва, сякаш ме зове
навън веднага да изляза.
По улиците чувам глъч,
градът е в своята обвивка,
пронизал е мъглата лъч -
денят започва със усмивка.
С пожелания за усмихната и спорна седмица на всички!
© Валка Todos los derechos reservados