Отиде си знойното лято
със своите слънчеви дни.
Дойде есента променлива,
земята с дъжд напои…
Защо така си дъждовна,
колко много сълзи?!
Знаеш как си чаровна,
стига вече тъжи…
Ябълки, грозде ще зреят,
сега е твоят сезон.
После студената зима
пак ще навлича балтон.
Навън е още зелено…
цвете нейде цъфти.
Усмихни се есен красива,
слънцето ми върни…
© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados
е просто щастлив... родил се
след сънища топли за пролет нощес...
а само до вчера
беше снежно-мокър и сив
с дъх на зима
и слепи зеници от лед..
с топла усмивка и за теб, мила приятелко..