12 oct 2012, 12:11

Усмихвам се 

  Poesía » De amor
1170 0 2

"Усмихни се" - ти веднъж ми каза -

"Така какво си мислиш да научи никой няма."

И аз забравих за неволи и омраза.

Усмихнах се -  и туй не бе измама.

 

Защото само с тебе аз

истински и искрено се смеех.

Защото всеки миг и всеки час

за теб единствено живеех.

 

Сега, когато ти не си до мен,

усмивката ми вече е фалшива.

Усмихвам се и се надявам някой ден

любовта да спре да ме убива.

 

Усмихвам се сега на хората

и даже смея се със глас.

Така умело крия от света,

че без теб не мога да живея аз.

 

Усмихвам се - болезнено, горчиво...

когато спомени превземат ми ума.

Сърцето си изгубих, но е живо,

някъде при теб е то сега...

 

Като огън аз горях, сега съм лед.

Усмихвам се - и казвам - силна ставам!

Усмивката ми е единствено за теб.

Ала "усмихната" без тебе продължавам...

 

 

© Нал Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • За мен е грешка да живееш за друг. Само когато човек е независим може да обича и да е обичан и другия да не се чувства длъжен.. Не знам как да го изразя, но дори за децата си само не бива да живеем, защото те ще се чувстват длъжници вместо да усещат, че мама си има свои интереси и живот...Да сме щестливи заедно, без това да е абсолютна необходимост...
  • Горе главата,момиче..!!Любовта е болка...
Propuestas
: ??:??