Здравейте . Пак съм аз. И пиша стих. 

Сериозен е... от кръв и изпражнения...

А може да разкажа как се влюбих

до езерото... в самодивско отражение...

Напъвам се тъй както асматик

за глътка въздух с болестта се бори. 

Опитам да превърна в песен грозен вик, 

от кал и тиня искам да създам простори... 

Опитам се! Съшивам с бял конец

разкъсани воали вдъхновение.

Във мене пее дивно ням щурец,

но раждането преминава... в погребение...

Творецът мери се единствено в талант,

а другото е шум във празна зала!

Уви, при мене той е стар мутант -

желанието, много, продукта, ала-бала...

       *****

Здравейте. Пак съм аз. И пиша стих...

И с всеки ред измъчвам се зловещо... 

Да съм поет мечтая... а само клоун в мен открих..  

Но плюсът е, че даже плачейки... усмихвам ви успешно...

19.06.2017.

Георги Каменов