Дали за това, че не можах да открия вратата на вярата и добротата в мен. Или защото съм много ранима, като стъкло се чупя всеки ден. А може би ,защото живея с надежда и искам всеки миг като последен да уловя... Умира... не мигът, умира свят... Усмивката умира. И следва взрив, но няма взрив... Въздишка е... Сълзи, стенание и мрак... Смирение, надежда... Лъч. И ражда се Усмивка... Светлина...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрави , Дани !