Търсейки... не намирах,
молейки... не получавах.
Тръпнех и се надявах... че не беше истина, че полудявах...
Нима молитвите не трябва да са чути,

за да не разбират другите за моите беди...?
Нима никой не получава помощ,

дори когато сърцето не на думи кърви.
Така не може да продължава...

животът да е фалш и лъжа...

и искрените хора да бъдат повивани с булото на грозота.
Да бъдеш истински е свято...

това ме прави свят човек...

защото една усмивка радва и дарява...

с това, което може да дари дори обикновен човек.
Да се усмихваме, е шансът на този век...

да се забрави за всичко и това да бъде нашият лек.
Наистина помага, пробвай... не боли...
Усмихвай се, защото това най-добре го правиш ти.