Усмивка с полъх на солено лято

14 ago 2009, 16:43

Poesía » Otra

605 0 2

Сънувах, че ме няма

и тихо падат есенни листа,

а сърцето е самотен пристан

на страха.

Далече съм -

на плажа с дивите вълни,

покрита със сълзи и пяна,

натрошавам замък от мечти.

Трохите ми са за из път -

към светлината се стремя,

а чисти и самотни са очите,

като топящи се звезди.

Не чакай утре изгрев -

той остана в слънчевата ми душа,

а усмивката ми с полъх на солено лято,

ще те топли от портрета над камината.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Melany71 (Светла)

2009-08-20T11:10:52+03:00

Много оригинално!Страшно ми хареса!
otrovna-leidi (Асето)

2009-08-14T19:40:34+03:00

Екзотично и разчупено.
Поздрав! (6)