limeruna (Йоана)
565 3355
20 sept 2015, 16:14

Усмивка самотност 

  Poesía » Otra
714 0 17

Усмивка самотност

Две, или три? Загубих им бройката.
Ти се върти.
Детето разсмиваш, замаян си, виж.
Не падай, не падай!
За да не застинем завинаги...

© Йоана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Хареса ми абстрактността, защото предава пряко от емоцията!
    ... телемост...
  • Любов, не знам защо ме пишеш с главна буква Не викам за помощ, но ти благодаря все пак.

    Мисана, благодаря ти за подкрепата
  • Дерзай, Йоана! Слушай само себе си и лети все по-високо. Посоката е само една - нагоре към Небето. След разяснението, което даде - за въртенето на света, творбата диша още повече и е като чудесно закодиран коан.

    Още един път - поздравление за написаното и светъл празник!
  • Благодаря на всички наминали

    Мисана, много ми хареса това „Престанем ли да се замайваме, значи вече не сме на този свят“ Наистина лирическата е загубила броя на усмивките. И наистина не иска лирическият да пада. Прекрасно си разбрал текста и ти благодаря, че го сподели Само правя една вмятка - в случая лирическата е детето, а лирическият - нейният свят. Може би не той се върти около нея, или тя около него, а всеки от тях - вътре света на другия, замаян от видяното

    Илко, сякаш четеш право в душата ми, преди още аз да съм намерила нужната ми страница Благодаря ти за хубавото пожелание!

    Валери, мога само да се радвам, ако текстът е ребус, достоен за възхищение Радвам се за всички, които са намерили нещичко тук, и се извинявам на всички, които не са.

    Георги, „детето в нас винаги трябва да е усмихнато“ ! Май това е най-хубавото заключение. Лека вечер на всички!
  • Една игра на "сляпа баба". А може и две, или три... На границата между детството и зрелостта на Йоана ѝ се играе. Рискът от "падане" изглежда е значително по-малък, от този да се попадане в руслото на статуквото и скуката. Нали не сме забравили, че детето в нас винаги трябва да е усмихнато...
  • Добре, няма! Ще кажа само на Йоана, че от 100 години искам да споделя, че знам произхода. Но като е на линия и след това ще изтрия коментара.
    Пък Валери, може да съм Лирическият...
  • Просто правя асоциации Валери! Дори мога да ти кажа откъде идва псевдонима Limeruna!
  • Ужас! Детето е ЛИРИЧЕСКАТА ГЕРОИНЯ! Авторката чете коментарите и вярвайте, залива се от смях!
    Аз нарочно написах така първият си коментар, за да предизвикам размисъл и коментиране! Така направих и в есето ѝ преди дни!!!
    Насладих се Валери, обаче обичам да провокирам мнения, понякога!
  • Не бива да се очаква от автора да прави подсказки за заложената в произведението идея. Понякога се случва и да няма такава, а написаното да е резултат на моментен импулс. Ако авторът види, че бива тълкуван неправилно, а държи непременно да бъде разбран от четящите, той може да внесе необходимите разяснения. Не е ли чарът на поезията точно в това, че всеки може да пречупи написаното през собствената си призма, тълкувайки според етапа през който преминава в даден момент - било то, позитивен или обратното. Понякога от дистанция на времето, вторият анализ направен от същия човек, може да се намира в диаметрална противоположност спрямо първия. Относителна стойност на променлив психологичен фон, понякога зависим даже и от възрастови фактори.
    В случая, мисля че заглавието е доста показателно - Усмивка на самотност. Да, има усмивки, но те са в посока към детето. Именно то е поставено в центъра на въртележката. Детето сякаш е в ролята на единствен мотив за връзка между двамата родители, орбитиращи около него. Трябва да има и друго, свързващо мъжа и жената - подсказани близост, чувства, характерни за любовта. За съжаление, авторът не ги упоменава. Това е дисбаланс в семейните отношения, при който всеки от съпрузите в известна степен е самотен...
  • И аз се възхищавам. Но се опитвам и да анлизирам. Това е ребус за един объркан човек и едно девойче, което иска да го спаси...
  • Не е така. Той се върти около собствената си неяснота и обърканост, вместо да гравитира около нея. От това е замаян горкият!
  • Благодаря ти, Младене, може би това е искала да каже, да.
    А може би.. нещо съвсем прозаично.
    Но защо авторката не ни подскаже, да не гадеаем.
  • Аз разбрах по следния начин казаното от авторката. Усмивки на самотност - една, две или три.../както е при безкрайните редици, при изреждане на членовете им/. Тя загубва броя на тези самотни усмивки. Лирическият кръжи около нея и се замайва от това въртене /всеки, който се качвал на въртележка знае за какво замайване става дума/. Но тя не иска той да падне от това замайване, за да не застинат двамата завинаги. Поне за мен всичко е казано ясно и чисто.
  • И аз нищо не разбрах??!! Може той да се е напил и се върти като земята около други мадами, вместо около нея??! Все пак поздрави, отивам и аз на плажа да ударя един коктейл.
  • Две: "Обичам те"; Три: "I Love You" Усмивка самотност си е щом не изпитваш желание сам да се завъртиш с него. Две или три? Поздрав!
  • Знаеш ли, аз нищо не разбрах.
    Ето тук следва въпросът "Какво е искал да каже авторът?"
    Казвам го съвсем добронамерено.
    Дано другите го анализират, а аз ще се възползвам.
  • Наистина животът е въртене. Около себе си и около по-големите неща. Големите неща са център, малките периферия. И от това въртене се произвежда време и красота. Всеки е просто един ротор с много намотки в небесната фабрика, най-често без да осъзнава това. За предпочитане е да сме обозначени, при това въртене, с "усмивка самотност" и да не забравим да си сложим чула, докато вадим вода от кладенеца! Престанем ли да се замайваме, значи вече не сме на този свят.

    Много ми харесва майсторството ти в кратката форма, Йоана!
Propuestas
: ??:??