УСМИВКА ЗА БАБА
Най-красива е усмивката за баба,
непринудена и топла, като пролет,
кой повече от нея заслужава
прегръдка и сияен поглед.
В душата ù да трепне обич
от детското, кристално сърчице,
изпълнено с любов и порив
в прегръдката на бабини ръце.
Та тя ме учи да обичам
безкористно, с цялата душа,
завинаги на щастие обрича
живота ми, дори да съгреша.
И когато имам внуци, като нея,
ще ги дарявам с много топлина,
чрез която се научих да живея
от баба и да бъда светлина.
© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados