27 abr 2007, 8:51

Усмивката на залеза кърви 

  Poesía
744 0 10
В небе
от черни дупки и звезди,
Луната е среднощна поетеса.

Усмивката
на залеза кърви,
и меси розово тесто Тристеса.

За да нахрани
гладните души,
тя, милата, и ден и нощ се трепе!

А жаждата им
ще я утоли
с амброзия Д`Амброзио Джузепе.

В седефените ми рога
гнездят орли.

На баба ти хвърчилото
бръмчи,
пригласяйки на сонма на щурците.

Край Ропотамо греят 
бели лилии,
а сини водни кончета летят
и ръсят цветовете им с отрова.

____
Тристеса - поетеса, преводачка на Д`Амброзио Джузепе. Споменаването е само с  цел  шега.

© Ангел Чортов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Таня! Но аз съвсем не съм професионалист. Нито образованието, нито работата ми, нито никк-ът ми имат нещо общо с литературата. Аз съм обикновен любител на поезията, както предполагам и мнозинството в сайта!
  • Усмихна ме Ангар!
    И това е нещо след дългият ми и уморен ден.
    Благодаря ти!
  • Всеки приема поезията,според личностните си възприятия.А ти определено си профисионалист. Благодаря,че ни даваш възможност да ти се обогатим с твоята поезия!
  • Благодаря ти, Елена! Но това "Не пей ми се, не смей ми се, от днес вече ще да блея!" е отправено към Славейков. За Вазов е друго:

    "Но защо не съм и Вазов,
    "вярата" си да възпея:
    че ще стане вълк овцата,
    а певците като нея?!"

    И това са го казали не "те" - "те" такова нещо не биха могли да кажат, за такова нещо се изисква и голяма болка, и голяма любов и омраза, и голяма страст, и голям талант! Казал го е Ботев!

  • Не разбирам нещо "подобно" на какво искаш да кажеш, Анета? Защото твоето съвсем не е подобно на нещата на Писателче! Твоето не е псевдопоезия, а истинска поезия: ясна, страстна, гневна и искрена! Това че се използват думи като вретено или хурка няма отношение към качеството на поезията - разковничето е съвсем другаде!
  • Ако ти е харесало, Дакота, то е само защото аз дори да се насилвам, нищо лошо не мога да напиша! Не всичко хубаво е от мене написано, но всичко написано от мене е хубаво! Ех, поне ми се иска да е така!
    Но да се запитаме: а защо тези титани на словото – Ст. Михайловски и Г. Караславов – вместо да си гледат само творчеството, са седнали да осмиват псевдопоезията? Защото ако не бяха го правили, в читанките вместо “Върви народе възродени” и “Зимна вечер губер бял размята” щяха да се мъдрят такива безсмислици, които никое дете не би могло да запомни. И всички от малки щяха да намразват поезията!

  • Ангар, при теб винаги е весело.
    Те и с Вазов са се шегували:
    Не пей ми се, не смей ми се,
    от днес нататък няма да пея,
    започвам да блея.
  • На мен ми харесва.
    А ето от мен и нещо подобно:

    ,,Тъй значи! Ще мълчим!
    И до кога?
    Додето цъфне хурката на баба!
    Кога ще стане?
    Утре? Днес? Сега!
    Подпряна в ъгъла
    загледана и слаба,
    без корени, без клони и без пръст
    ще се надсмива шарената хурка,
    а ний понесли тежкия си кръст
    ще чакаме желаната притурка.
    И цъфне ли, на всичките напук
    не ще мълчим, а ще говорим вече.
    Стоп! Стига! Всичко бе дотук,
    че хурка не цъфти, човече!''
  • а защо пък? на мен ми хареса...дали не съм от тъпите, а Ангар?
  • Ако не си разбрало, Писателче, това ми стихотворение е пародия на твоите! Или на вашите, които ги пишете такива! И както често се случва, пародиите са по-сполучливи от образците, които осмиват. Така е и с пародията на Ст. Михайловски - която вчера цитирах под твоя стих. Такава е и пародията на Георги Караславов над същия тип поезия. Стихотворението му е "Вретеното на спомена" и започва така:
    "Вретеното на спомена бръмчи
    във връхната част на тялото ми...",
    а завършва с:
    "Дрън... Дрън... Ярина..."
    Така тези велики литератори характеризират онова, което за теб е Поезия с главна буква!
Propuestas
: ??:??