*****
Усмивката ти ухае на синьо
... особено вечер, когато
ме правиш съучастник
в раждането на Нова...
късаш с поглед презрамчени материи
и няма неразкрито
нито едно тайно желание...
усмихваш се в синьо,
когато премахваш умело
кинкалерията на дрехите
до пълно отразяване
в кожата ми
на теменужния ти образ...
Усмивката ти ухае на синьо
... особено сутрин, когато
с очи изместваш нощните бури,
разкриваш небесни зеници
и е най-опасно дълбокото им...
пръскаш слънчеви цветове
върху спокойствието
от твоето присъствие.
Ухание на синьо
скъсява разстояния и връща
червения цвят на сърцето ми
за малко – до следващото
синьо... ние.
*****
© Станислава Todos los derechos reservados