Пред мен небето е безкрайно - 

безкрайна лунна тъмнина.

Аз вдъхвам тъмната му песен, 

запява синята тъма.

Пред мен лицето ти е тайно,

повява нежност песента -

Гласът на синьото отнесен

в безсилието на нощта.

Политам накъде незнайно

и те улавям, за да спра,

улавям те, за да остана

и да те скрия в песента.

Да скрия утрото от тебе

и залеза, и вечерта,

и всички тонове навреме

така че в тебе аз да спра.

Пред мен небето е безкрайно,

пред мен на прага на света.

Политам накъде незнайно

пороите да покоря.