Устрем

10 feb 2015, 16:51

Poesía » Otra

497 0 0

Пред мен небето е безкрайно -
безкрайна лунна тъмнина.
Аз вдъхвам тъмната му песен,
запява синята тъма.
Пред мен лицето ти е тайно,
повява нежност песента -
Гласът на синьото отнесен
в безсилието на нощта.
Политам накъде незнайно
и те улавям, за да спра,
улавям те, за да остана
и да те скрия в песента. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Устрем

Искате да прочетете повече?

Propuestas