Препуска животът стремглаво

като див необязден мустанг.

Ако не хванеш юздите му здраво,

ще премине върху теб като танк.

Задъхва се човекът и бърза

на устрема му да устои.

Зарежда се със сила и дързост

на темпото да издържи!

А той като безспирна въртележка,

като стръмно спускащ се склон,

като бреме на раменете ни тежко,

усещано почти като тон

оставя ни без дъх, без надежда,

увлича ни в житейски борби,

без милост напред ни повежда,

макар че сърцето кърви.

Такова е нашето ежедневие –

битка след битка, неспирен бяг.

Уморени сме до отчаяние

и търсим спасителен бряг!

Но пристан намираме само

в покоя на Отеца небесен.

Щом Той е с нас рамо до рамо

животът превръща се в песен!

А силата ни се подновява

както мощния порив на орлите.

Бог устрема див укротява

и в ручей тих обръща ни дните.