Устрем

13 sept 2020, 20:11

Poesía » Verso libre

1019 0 3

И днес времето показа безмилостната си маска.

Небето беше мътно.

Шоколадова глазура за украса.

Щеше да вали.

Дланите ми пареха.

Уморени птици чакаха на небосклона.

Лятото си отиде, а с него и последната надежда за топли дни.

Чаша кафе и следобедно мълчание.

Казаха ми очите.

Устрем съм земята.

Устрем към живота.

Ще полетя и ще кацна незнайно къде.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Ели_Божинова224 (Elena Bojinova)

2020-09-14T09:32:31+03:00

Не сте глупак а човек който ме съветва.
Ели_Божинова224 (Elena Bojinova)

2020-09-14T08:54:25+03:00

Благодаря, още се уча .
Ще пиша още.
Ranrozar (Стойчо Станев)

2020-09-14T08:12:19+03:00

Хубаво е!
Това е естествено състояние.
Само лудите са вечно радостни.
Ценя високо поезия с личен вкус, а не поезия за всички вкусове.
Поздравления, Ели!