Аз зная, че не го съзнаваш,
но знам, че мога да те утеша.
И чудо мога да направя -
с целувки болката да спра.
Аз знам, но ти не искаш и да знаеш,
самотно в ъгъла стоиш.
За грешки минали се каеш,
безмълвно болката търпиш.
А исках аз да те предпазя.
Чрез мислите си да те съхраня
от хорската безсмислена омраза,
заслонът твой да бъда във дъжда.
© Галина Матева Todos los derechos reservados