Неразбрана съм и така ще си остана.
Знам, допускаш, че не те обичам вече.
Но не разбирам как обидата голяма,
тъй непринудено и с лекота изрече?
А сетне, не видях да съжаляваш...
Ти самият чувстваш се предаден.
И като че напук не осъзнаваш -
не искам да съм утешителна награда!
Открих душата си - сега съм уязвима!
Най-ценното - сърцето си ти дадох.
Само исках да съм твоята „любима".
Защо така бързо ме предаде?! ...