Izumrudkata (Катя)
290 3762
23 jul 2018, 13:24

Утихва бурята 

  Poesía
493 3 9

Бушува бурята... бушува и не спира,

срещу предателствата, срещу това,

 че мълча - когато ми се иска

на глас да крещя!

За да заблести в небето

 като ярка звезда истината,

 правдата и добротата...

Защо, болката в мен е толкоз силна!

Крещя без глас! Но, кой така ще чуе -

за болката в душата и сърцето...

И все така сълзи живота,

през миглите се спуска -

без посока... а в мен вали

и буреносни облаци се блъскат!

Студено е... замръзват сетивата ми...

 А мълчанието - какво ми донесе,

само болка от пробождане в сърцето!

Ранена съм... кръвта се слива с тишината!

В капан съм... дори не мога да избягам...

и блъскам с наранени немощни крила

клетата си клетка - където железните

обръчи на мрака се впиват все

по - жестоко и дълбоко в мене...

Тишина...ба мислите чертаят

нови слънчеви пътеки...

Утихва бурята! А вятъра попива с устни,

сълзите ми солени... Тихо е... утихна бурята

и клетата ми клетка се разпада - с надежда

 вяра и любов разчупих обръчи железни!

И сега светлината  ме целува и ме гали,

нежно ме прегръща...!Шепти ми тихо -

нима не знаеш слънчево момиче,

че си войн на светлината...!

 

 

© Катя Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Гавраил, благодаря ти!И нека бъде светлина...!
  • Винаги след бурята новото начало започва със светлина.
  • Младен, Елица и Василка, благодаря ви за хубавите коментари!
  • Харесах!
  • Усетих драматичната борба с бурята в душата на лирическата и се радвам на светлия финал.
  • Умееш навреме да свърнеш от мрака към слънчевите полета на светлината. Остани "войн на светлината", Катя. Чудесен стих!
  • Албена, Влади и Наде, благодаря ви за хубавите коментари!
  • Не се променяй!
  • Много неочакван, светъл финал, на фона на мрачния стих...Хареса ми това драматургично решение, Кате! Поздравления!
Propuestas
: ??:??