28 mar 2008, 13:27

Утре 

  Poesía » Filosófica
666 0 2
Ден след ден минава, но ти си тук отново.
През сивия прозорец гледаш празно.
Сърцето ти е вече натежало.
И чакаш, чакаш утре.
Но утре идва и минава,
а ти си тук отново
и сивият дъжд по гърба ти се стича.
Дишайки тежко, ти продължаваш да чакаш.
Утре ще дойде, ще е различно.
Но утре идва и отминава.
Ето те пак..
... и сивият въздух е в теб, в дробовете ти, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хорабъл Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??