Да взривя тишината, която
тихо дреме във теб като куче.
Все оставяш бразди във душата.
Нямам време докрай да се случа.
Нямам време, все уча на полет
недораслите птици. И мисли.
И се уча да бъда онази,
дето мъртви дървета разлиства.
А си шепот на гръм във сърцето.
И пред теб онемявам стократно.
Нямам време да бъда спасена.
Днес. А за утре е рано... ...