Поне за малко искам...
днес да остана сам,
за утре да не мисля,
вчерашното го знам...
Вън още полумрак е.
Съня ще доугася с кафе.
Никого не чакам.
Но ден голям - краят де е?
Цяла нива - за жътва
и вършеене...
Е, какъвто и да е...
Жънеш обич,
вършееш злоба...
А кафето пак чертае път.
Ще вървя - с целувки
и с бухалка в джоба,
тъй, за всеки случай,
че светът е луд.
Искам да походя, да подишам,
напитка енергийна да посмуча,
дори и да потичам -
денят да не ми е скучен...
И до вечерта -
проснат ничком в захлас,
докато всички други спят,
да дочакам утрешния житейски бяс...