hristam (Христина Мачикян)
531 928
20 oct 2013, 14:54

Утре някой ще ни донаправи 

  Poesía » Otra
664 0 6

Преди да се съмне със теб ще сме будни,
а лятната жар ще прелива във есен.
И стигнали много далече по стръмното
от думите правим си стълба. И песен.
 
В косите ни спомени кротко сребреят 
от вдишани някога светли небета.
Оглеждам се в теб (Боже, колко сме временни!
А дълго измисляхме своята вечност...).

И със нашия дъх напоен чернозема
в дланта ми тупти - оживял земен къс
с пулса жилав на цялата земна вселена.
Утре някой ще ни донаправи. От пръст.

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Аплаузи!
  • Друг смисъл съм вложила, по-близък до това, което Дочка е коментирала, Динко. Благодаря и за твоя коментар.
  • "От думите правим си стълба. И песен." Докато този стих стои, значи пътят е ясен и няма да стоим в очакване "Утре някой ДА ни донаправи."!
  • Много ми хареса!
    "Боже, колко сме временни!"
  • Красиво!
  • "Боже, колко сме временни!"

    И "после" ще ни има.И след "после",
    в тревата и нозете върху нея.
    В очите с цвят на орех (като твоите),
    и френското ми"Р" във песента...
Propuestas
: ??:??