Задрямал скрежът в повети провиснали,
бълнува приказки, а вятърът го слуша.
Врабец бърбори колко му е писнало,
от зимата - съвсем дошло му е до гуша.
Гугутки късат черните герданчета,
разпръскват остри късчета от ледна зима,
мъгла тополите навиват - гранчета,
а утрото изплита ги, та шал да има.
Предзимно котки дремят край камините,
студени пръсти, ноти по стъклата пишат.
Случайно край дома ми ако минете,
заслушайте се - мразовит градът въздиша.
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados