Утринно сънуване
Прошепвам се на утрото, докоснало
очите ми със пъстрото разсъмване.
Погалва ме с лъчите си усмихнато
и грабна ме в сияйното си скитане.
Преплитам пръсти с повея на вятъра.
Ръце издигам - нишцици жадуване.
Във изгревна прегръдка вметната,
се втъквам в утринно обичане.
По вените ми запулсирва песен
с напевки ароматни на цветя.
Дошла е мойта нежна есен,
донесла ми летежна свобода.
И чувствам как ръцете ми криле са
и с тях разспръсвам всяка суета.
Прошепвам се на вятъра и сещам,
че литвам в облаците след дъжда.
Там моите мечти - илюзии се сбъдват,
и ме превръщат във жена - дъга.
Събуждам се. Очите ми изливат
дъжда, донесен от съня...
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
!!!
-
Покоряваща нежност... Очарователно навлизане в есента на живота...
-
Много хубаво! Харесах!
-
Любима,
бъди пъстра като пролетта,
знойна като лятото,
красива като есента
и уютна като зимата!
Бъди просто Жена любима!
И аз прописах стихове, дължа го на твоя талант Жени, ти си моето вдъхновение.Поздрави! -
Поздрав и от мен,много хубаво!
-
"жена-дъга" - хубаво! Меланхоличен финал. Харесах. Поздрави, Женя!
-
Пъстро и живо!Поздрав,Джейн!
-
Прекрасно! Поздрав, Евгения!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
"Прошепвам се на вятъра..."
Хубаво е, Джейни!