29 nov 2006, 23:49

Утринта 

  Poesía
717 0 3
Луната отразена върху голото ти тяло свети
и пламъка на вълчи глад разгаря в мен.
Души несетили такваз любов са толкоз клети
и безлунни са им всяка нощ и всеки ден.

Ветровете над ложето преплетени нашепват
тон за сладка песен пята във дует.
Звездите зад млечни облаци свенливо трепват
загледани във слетия ни сластен силует.

И сетен стон търкулва се по прасковени устни
подет от виещата ми в екстаз душа
За такова щастие часове никвга не са ми късни,
когато във косите ти се сплита утринта.

© Тони Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • като цяло е много хубаво. предложенията са ми: 1. пунктуация. 2. "звезди зад млечни облаци свенливо трепват" - ритъмът е по-добър без членуването. 3. последните два реда на 3 куплет... помисли ги.
  • Поздрваи и от мен
  • Браво!
    Много е хубаво това!
Propuestas
: ??:??